Георгий Димитров. Драматический портрет в красках эпохи

‹234›. Коминтерн и Вторая мировая война: В 2 ч. М., 1994–1998. Ч. 2. С. 93.
‹235›. Черчилль У. Вторая мировая война. Т. 3. С. 192–193.
‹236›. Гиренко Ю. Сталин — Тито. С. 94–95.
‹237›. Винаров И. Бойцы тихого фронта. С., 1987. С. 325.
‹238›. ВКП(б), Коминтерн и Китай. Т. V. С. 536–538.
‹239›. Там же. С. 547.
‹240›. Коминтерн и Вторая мировая война. Ч. 2. С. 184–185.
‹241›. Фирсов Ф. Секретные коды истории Коминтерна. С. 439.
‹242›. Там же. С. 411.
‹243›. ВКП(б), Коминтерн и Китай. Т. V. С. 556–557.
‹244›. Там же. С. 605–606.
‹245›. Даскалов Д. Жан съобщава: Задграничното бюро и антифашистката борба в България 1941–1944. С., 1991. С. 112–196.
‹246›. ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 1765, л. 8–9, 13–14.
‹247›. Коминтерны и България. С. 965.
‹248›. Димитров и Сталин. С. 314–318.
‹249›. Воспоминания о Георгии Димитрове. С. 184–185.
‹250›. ВКП(б), Коминтерн и Китай. Т. V. С. 669–672.
‹251›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 195, д. 1, л. 53.
‹252›. ВКП(б), Коминтерн и Китай. Т. V. С. 686–690.
‹253›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 74, д. 92, л. 62–63.
‹254›. Цит. по: Валева Е. Репрессии против болгарских политэмигрантов в СССР и Коминтерн // България в сферата на съветските интереси. С. 336.
‹255›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 74, д. 77, л. 12.
‹256›. Там же. Оп. 74, д. 81, л. 1.
‹257›. Цит. по: Адибеков Г. и др. Организационная структура Коминтерна. С. 235–236.
‹258›. Цит. по: Коминтерн и Вторая мировая война. Ч. 2. С. 84.
‹259›. Гиренко Ю. Сталин — Тито. С. 142–143.
‹260›. Джилас М. Лицо тоталитаризма. М., 1992. С. 31–38.
‹261›. Димитров Г. Избр. произв. Т. 2. С. 405–420.
‹262›. НМГД. А-438.
‹263›. Цит. по: Великая победа: В 15 т. М., 2015. Т. 13. С. 169.
‹264›. НМГД. А-547а.
‹265›. Тошкова В. България — своенравният съюзник на Третия райх. С., 1992. С. 157–260.
‹266›. Димитров Г. Избр. произв. Т. 2. С. 432–433.
‹267›. Сталин и българският комунизъм. С., 2002. С. 151–152.
‹268›. Жуков Г. Воспоминания и размышления: В 3 т. М., 1985. Т. 3. С. 160–164.
‹269›. Коминтернът и България. С. 1125.
‹270›. Тошкова В. България — своенравният съюзник на Третия райх. С. 319.
‹271›. Ганчовский Н. Георгий Димитров, каким я его видел и запомнил: В 2 т. М., 1979. Т. 1. С. 13.
‹272›.]ДДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 1765, л. 98–105.
‹273›. Там же. Л. 106–108.
‹274›. См об этом: Баев Й. Проблеми на българо-съветски военнополитически отношения (септември 1944 — декември 1947) // България в сферата на съветските интереси. С. 312.
‹275›. Черчилль У. Вторая мировая война. Т. 6. С. 127.
‹276›. Там же. С. 123–124.
‹277›. Сталин и българският комунизъм. С. 183–189.
‹278›. Никова Г. Болгария между Германией и Советским Союзом // Человек на Балканах в эпоху кризисов и этнополитических столкновений XX в. С. 269.
‹279›. Баев Й. Проблеми на българо-съветски военнополитически отношения. С. 311–313.
‹280›. Исусов М. Георги Димитров. Жизнен път и политически идеи. С., 2004. С. 343.
‹281›. Исусов М. Писма наТрайчо Костов до Георги Димитров (1944–1945 г.) // ИДА. 1998. № 69. С. 75–148.
‹282›. ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 1743, л. 1–5.
‹283›. Цит. по: Даскалов Д. Политическите убийства в новата история на България. С., 1999. С. 219.
‹284›. Восточная Европа в документах российских архивов, 1944–1953 г.: В 2 т. Новосибирск, 1997. Т. 1. С. 146.
‹285›. Даскалов Д. Политическите убийства в новата история на България. С. 219.
‹286›. Джилас М. Лицо тоталитаризма. С. 86.
‹287›. Цит. по: Исусов М. Георги Димитров. С. 367.
‹288›. Волокитина Т. Болгария на этапе народной демократии (1944–1948) // Болгария в XX веке. С. 306.
‹289›. Восточная Европа в документах российских архивов Т. 2. С. 150.
‹290›. Там же. С. 152.
‹291›. Цит. по: Исусов М. Георги Димитров. С. 370.
‹292›. Баев Й. Проблеми на българо-съветски военнополитически отношения. С. 316.
‹293›. Волокитина Т. Болгария на этапе народной демократии. С. 322.
‹294›. Веков А., Гачев Д. Тайните на Коминтерна. С., 2007. С. 29.
‹295›. НМГД. А-438; А-444; А-547а.
‹296›. Баев Й. КГБ в България: сътрудничество между съветските и българските тайни служби, 1944–1991. С., 2009. С. 40; Даскалов Д. Политическите убийства в новата история на България. С. 228–233.
‹297›. Баев Й. КГБ в България. С. 38; Исусов М. Сталин и България. С., 1991. С. 38.
‹298›. Черчилль У. Мускулы мира. М., 2006. С. 481–488.
‹299›. Сталин И. В. Соч. 2 изд. Т. 16. С. 12–14.
‹300›. Спомени за Георги Димитров. С. 276–279.
‹301›. Димитров Г. Избр. произв. Т. 3. С. 34–40.
‹302›. Стенографски дневници на XXVI Народното събрание. 1945. Кн 1.
‹303›. Коларов В. Статии, дневници, речи, писма, спомени. Т. 2. С. 424–428.
‹304›. ЦДЛ. Ф. 146Б. Он. 6, а. е. 345, л. 1–4.
‹305›. Исусов М. Сталин и България. С. 177–178.
‹306›. Димитров Г. Избр. произв. Т. 3. С. 112–117.
‹307›. Исусов М. Сталин и България. С. 66.
‹308›. Баев Й. КГБ в България. С. 43.
‹309›. Даскалов Д. Политическите убийства в новата история на България. С. 232–233.
‹310›. ЦДА. Ф. 1Б. Оп. 5, а. е. 6, л. 19–21.